По нашите земи тъкането води своето начало от трите етнически групи – траки, славяни и прабългари. По археологически данни тъкането е засвидетелствано от VI-V хилядолетие пр.н.е. По – късно сведенията са свързани с Първото българско царство, Второ българско царство, Възраждането и до наши дни. В „ Шестодвен” на Йоан Екзарх от Х век се споменава за декоративни художествени тъкани (вероятно килими), с които са били украсявани стените на Преславския дворец.Във времето тъкането се развива и усъвършенства,от обикновеното преплитане на вътъка и основата, известно като „ лито техника”, се достига до сложните техники – късане,пребиране, наводки и др. Първоначално едноцветни тъканите, постепенно преминават в хармонични съчетания от натурални цветове. Орнаментирането се развива от ивици и квадрати до невероятното богатство от геометрични, растителни, животински и други орнаменти върху престилки, кърпи, възглавници и други.
Особено високо постижение на тъкането у нас са килимите. Те могат да се разделят основно в три групи: нетъкани, вързани (власати) и гладки.Нетъканите килими са известни  с названието плъст или кече, филц. Най- вероятно техните корени са далеко в прабългарския компонент. Те са работени в цялата страна като в някои райони са се запазили до близкото минало. Обикновено са с бял фон, върху който се очертават графични цветни композиции от орнаменти с древно символично значение.

Вързаните килими са халищата, китениците, ресначите и други. Тук се срещат различни като технология изделия, което определя  и художествения им вид.При тези, които са без украса естетиката идва от структурата и цвета на материала.При китениците е типичен дебелия единичен или двоен конец ,който се връзва или оплита около основата. При различните техники той може да бъде предварително нарязан или се препъхва и изважда през определен брой основни нишки ,като същевременно се усуква около дебела пръчка. В Родопите при изработката на халища се работи с друга вързана техника, при която се използват дълговлакнести кичури от рунова вълна.Най-характерни за българското килимарство остават гладките килими, източнобългарските са известни като котленски, а западнобългарските като чипровски.

Съществуват разлики в техниката на изработка при двата вида килими, което определя и различната орнаментика и контури използвани в тях.Българските килими се отличават със завладяващото богатство на различни видове геометрични,растителни и животински орнаменти.

Плъстите са изработват от непредена табашка вълна с дължина на влакното 2-3 см. Тя трябва да бъде извлачена и раздрънкана (добре размесена). За цветните орнаменти материала се боядисва предварително , след което също се развлачва. Уредите за тъкане имат също дълга история. Основната задача при всички е да осигурят опъване на основните нишки, за да могат да се прокарват между тях вътъчните нишки.При тъкането основните нишки могат да заемат две положения в пространството - вертикално и хоризонтално. В първия случай се използва рамка или стан, вертикално разположен , а във втория – кори, гребен, хоризонтална рамка и стан.

Тъкането на кори е било в своя разцвет преди 4500 години в Египет. От тогава е така наречения „ Рамзесов пояс”,изтъкат от много фин лен с 324 кори и дълъг пет метра.От Египет техниката се разпростира по света ,като се запазва почти до наши дни. В България тъкането на кори има приложение през 18-19 век, а в някои райони се запазва и до 20 век. Тъкани са прекрасни колани за украса на носиите. Тъкането на рамка се използва, когато се цели изработката на изделие с малки размери. Удобството е ,че заема малко място, лесно преносима е, но има ограничение в дължината на изтъканата тъкан.

 Вертикалният стан е претърпял много промени в своята конструкция, има по елементарни и по-усъвършенствани модели. Един от най- старите видове на вертикален стан е този с тежести.

По-късно тежестите се сменят с дървено кросно. При този стан с две кросна прокарването на вътъка е ставало на ръка, както и неговото набиване. Има случай, при които горното кросно е закачано на куки или е прикачвано към гредите на тавана. Долното кросно стои свободно и обтяга основата. На по - следващ етап долното кросно се прикрепя неподвижно към странични греди и така се създава конструкцията на стана. Характерното за вертикалния стан е участието на два цяпа, два оплита и една нищелка.При хоризонталния стан се запазва принципа на тъкане – добре опъната основа прекарването на вътък през нея, но в развитието на този вид стан се постига една по-голяма производителност, поради редица подобрения. Основата се насновава на едно от кросната като дължината е доста по-голяма и дава възможност за изтъкаването на няколко изделия с едно насноваване. Вътъкът се прекарва през нишките на основата посредством совалка, набиването става чрез едно – две движения на бърдото, промяната на устата става чрез педали. Дървеният стан претърпява множество подобрени и промени за да се достигне до създаването на механизираните промишлени станове, използвани днес за производството на платове и различни тъкани.